Тя проучила 100 различни сълзи и установила, че базалните сълзи (тези, които тялото ни произвежда за овлажняване на нашите очи) са драстично различни от сълзите получени от рязането на лук. Сълзите, които идват от смях дори не са близки по външен вид с тези от мъка. Както капката вода в океана, всяка малка капка сълза съдържа микрокосмоса на човешкия опит. Нейният проект се нарича "Топографията на Сълзите". Ето както тя каза за проекта:

"Топографията на Сълзите е изследване на 100 сълзи заснети чрез стандартен светлинен микроскоп. Проектът започна в период на лична промяна, загуба, и обилни сълзи. Един ден аз се чудех дали моите сълзи на скръб ще изглеждат по-различно от моите сълзи на щастие - и започнах да ги проучвам отблизо, като използвах инструменти на науката, за да направя изкуство и да размишлявам върху лични и естетически въпроси."

Джоузеф Стромберг от Колеж на науката и изкуствата "Смитсъниън" обяснява, че съществуват три основни типа сълзи – базални, рефлексни и психически (предизвикани от емоции). Всички сълзи съдържат органични вещества, включително масла, антитела и ензими, и се суспендират в солена вода.

Различните видове сълзи съдържат различни молекули. Сълзите, предизвикани от емоции са хормони на протеинова основа, включващи невротрансмитера левцинов енкефалин, който е естествено болкоуспокояващо, освобождаващо се когато сме стресирани.

Плюс това, сълзите наблюдавани под микроскоп са кристализирана сол и могат да образуват различни форми и фигури, така че дори и психическите сълзи с еднакъв химичен състав могат да изглеждат различно.

Фишър каза: „Има толкова много променливи – химията, вискозитета, настройката, скоростта на изпаряване, настройките на микроскопа.”






















Както снежинките и пръстовите отпечатъци, сълзите не са еднакви.

Източник